скочих много лошо

Моменти като тези са минавали много бързо, обаче този път е различно. Не съм тъжен, а направо депресиран, объркан. Обикновенно не съм депресиран човек, даже напротив много ведър, енергичен и засмян. Обстоятелствата обаче се стекоха по съвсем различен начин и аз доста се промених през изминалата седмица, не само разади пролетната умора. Дори си направих тест за нивото на депресията - много лошо 31 точки („Вашето състояние може да се определи като «невротична депресия», т.е. невроза с депресивен облик. Препоръчително е да се обърнете за консултация със специалист за по-детайлна оценка на състоянието Ви.“), болен ли съм?! Вярно, че една вечер вдигнах 38 температура, два дни нямах апетит и ми излезна афта. За жалост не мога да взема „сома“( това приятно хапченце от книгата на Хъксли „Прекрасен Нов Свят“)  и да ми мине всичко. Предполагам, че всичко започна от деня, когато получих и последното си писмо от американски колеж, който също не ми предложи прием. Бях малко безразличен, защото си казах „Е, нищо ще се пробвам пак и ще изкарам по-високи резултати на изпитите“, обаче когато научих че една приятелка също не е приета тогава ме обзе лека паника. Тя имаше по-добри резултати от моите и по мои груби сметки можех и аз да ги стигна, но осъзнах че трябва да има над 700 на SAT II и над 1800 на SAT, за да си мисля за реален прием. Тази задача ми се вижда малко непосилна. Започнах да търся университети в Европа по интернет, но за сега не съм се спрял на конкретни, поради ред пречини, затова съм доста объркан. Не мога да реша дали искам да уча цяло лято и да си стоя в малкото, родно градче (гадост, ще се задръстя в тоя град) или да работя през лятото на морето (нова среда, нови хора и нови предизвикателства) , защото искам все пак да си изкарвам пари и да не завися много от баща си. Не мога да съчетая двете неща за момента, просто не се ориентирам как мога да го направя – да уча и работя в моя град не става. Имам нужда поне веднъж да споделя с някого, но като се замисля не се сещам кой може да ми даде съвет. Доста често съм изслушвал проблемите на приятели – кой бил прецакан че нямал кола, друг имал много за учене, трети се чуди к’во да си купи и т.н., че аз вече трудно намирам начин да кажа нещо за собствените си дертове. То да е само това де, ама не е, костюм трябва да си взимам за бала, пари трябва да давам за албум, бал на Слънчев бряг, за другарска и много други, общо взето е***о си мамата, а за капак то било и петък 13. Трябва спешно да сменя средата, ‘щото ще откача … ставам от компа и излизаааааам, то не се търпи вече…

Десет дни от т.н. грипна ваканция свършиха и много ми е гот. Омръзна ми да вися вкъщи и да се чудя какво да правя. Не е лесно да стоиш по цял ден в апартамента и да излизаш само вечер. Почти полудях. Тази ваканция си беше наистина скучна, въпреки че грипа не ме хвана и хубавото време (+17 C). Поне с четене се разнообразявах малко през деня (чета една книга за Балканската война – „От Триумф към Трагедия“ по спомените на Симеон Радев), доста чатих в skype и вечер гледах „Модна Къща“ (Fation House) и „Кварталът на Богатите“( The O.C.). Е да, и да не забравя че се реших да си направя и блога . Единственото нещо което ми достави най – голямо удоволствие беше риболова в сряда. С един приятел отпрашихме с неговия MZ към Марица. Въпреки че не хванахме нищо (на плувка и с парашут пробвахме, но рибата се беше покрила), на мен ми беше много приятно ( малеии трябва да си оправя кордата че я скъсах, аре другата седмица ще е, само да не забравя ). След час заминавам за Хасково. Предстои ми едно гадно контролно по немски it sucks, но тъй като имам рожден ден тази седмица смятам да го полея подобаващо. Ще се видя и с приятелите, поне скуката ще свърши урааааа.

Признавам си, че съквартиранта ми – Станимир ме зариби да си направя блог. След около три месеца на обеждаване аз най – накрая го направих (радвай Станио ). Щях много по – рано да го направя, но все не ми се захващаше ( по необясними за мен причини). Мисля, че тук е идеалното място да си казвам какво съм преживял, от какво съм доволен или ядосан ( не че не мога да споделям с приятели, но не всеки ден се виждам с всички, така мога да поддържам някаква връзка и с тях). Според мен блога ще е едно улеснение да намеря арена за моите коментари тъй като се надявам, че ще го посетят хора с много различни интереси. Специална тема не сам определил, защото ще ми е скучно и отегчително да пиша само за едно и също нещо, затова смятам да публикувам най-различни теми. Заглавието на блога е избрано спонтанно без да съм вложил конкретен смисъл. Ще пиша на български, но сигурно ще имам и някои мнения на английски, за да направя блога малко по – достъпен. Е, дано да имам читатели, а аз обещавам да пиша по – често.