Тоя к’ви ми ги говори?

спекула= измама

спекулация = високорискова финансова операция с голяма печалба, абсолютно позволена от закона, или по-подробно казано спекулация е покупката, задържането и продажбата на акции, валута, стоки и други активи с цел печалба от флуктуациите (промяна) на тяхната цена.

Дали неправилната употреба на такива думи може да няправи беля някому? Гони ме някаква речникова мания напоследък. Полудямам ли и кой ли ще ме спреееее

Цала седмица ще съм закован пред телевизора щом дават световното първенство по биатлон. Йостерсунд приютява атлети от цял свят, а мен дивана в хола . Малко хора знаят, че съм фен на биатлона, засега само като зрител, но твърдо съм решил да се кача на ски и да стрелям с пушка някой ден.

Нямам амбиции да стана супер биатлонист като Бьорндален (Норвегия), Поаре (Франция), Грайс (Германия) и т.н. (спортистите, на които симпатизирам се побират в много дълъг списък, който ще запазя в тайна ). Искам, обаче, да изпитам тръпката на истинско състезание и заряда от устрема за победа. Как ли ще се чувствам в положение за стрелба, когато до мен в другия коридор съперника ми диша във врата? Иди ми да извъртя пушката, да го грънамна и да се плъзна леко по снега нататък (биатлонисти, не стреляйте по съперника си, а по мишените ! ). Без майтап – сънувал съм как участвам на състезание, чувам как публиката вика, а аз се пъхтя и драпам като луд да настигна съперника (моля някой астролог на ми разтълкува съня).

Биатлона ми харесва, защото е динамичен и комплексен спорт. Трябва да си еднакво добър в стрелбата и ски бягането, за да успееш. Напоследък виждам, че Бьорндален и Нойнер, които попринцип насмитат състезателите все едно имат реактивен двигател на задника, не могат да компенсират грешките си в сртелбата със ски бягане, затова златото им се изплъзва. Интрига често има в този спорт, затова не ми е скучен както футбола (к’во да им гледам: 22-ма търчат напред-назад след топка като леви пчели).

От опита си на зрител знам, че един атлет се изгражда още от децка възраст и се калява в много първенства. Ето защо ми е късно да ставам биалтонист, но пък това няма да ме спре да основа спортен клуб по биатлон в колежа (стига само да ме приемат в САЩ).

На българският отбор пожелавам много късмет, да издържат на напрежението, да дадат максималното от себе си, пък дано вземат някой медал и да слечелят квоти за олимпиадата във Ванкувър. ХАЙДЕ НАЩЕ!

P.S.

на снимката в началото с жълтата фланелка е Екатерина Дафовска, водач за световната купа в добрите и години

клипчето: един добър масов старт – Антхолц, Италия 2007

Надхвърлих тийн гонините, сега съм голям. И к’во от това? Живота е пред мен и дано не се отърва от здраве както днес всички ми пожелаха, за да мога да покоря друг нов свят. Определено искам да взема много неща от живота, който още не ми ги е дал. Аз, обаче, няма да чакам, а сам работя вече по въпроса. Открих възможност да уча в чужбина, дано се реализира. Скоро трябва да започна работа, защото ми омръзна да стоя в родния си градец. Искам да срещна Любовта най – накрая.

p.s. Блога също има рожден ден, скоро навъши една година, ураа. Жалко, че не съм писал много, но ще се поправя тази година

Благодаря на всички за хубавите пожелания!

Първият Dj – ски проект за българска песен на конкурса Eurovision 2008 много ми хареса. Песента се казва “DJ take me away” и е дело на Deep Zone и DJ Balthazar. Певицата е чаровната Йоана, а в хореогравията на парчето участва член от Electric Force Cru. Песничката не е лигава, припева лесно се запява, break dance – а е убийствен, beat – а е зарибяващ. Дори двамата DJ –и са измайстолири лазерна арфа, която придава допълнителен ефект на парчето.

Най – яката песен в конкурса за българска песен на Eurovision 2008 до момента! Прецакаха ги. Много малко не и достигна да се класира на полуфинал. Системата с sms – и беше нещо скапана! БНТ пак се изложи. Нито един от мойте sms – и не се изпрати. Е, к’во прайм?! Защо тъпата система блокира, зацикли? 

Предполагам, че песничката можеше да има шанс да защити миналогодишното 5 място на конкурса.

P.S. хм…. бийтът бил леко преработена или крадена версия на The Rogue Element-Backbreaker.

Писна ми да дишам цигарен дим! Не съм пущач и мразя да се пуши около мен. По принцип издържам в такава среда, но определено не ми е приятно. Във всикчи кафета се пуши, обаче няма аспирация. Нали уж се въведоха някави правила за отделни помещения и маси за пушачи и непушачи. До сега не съм попаднъл на място, където да се спазва стриктно. Добре тогас ще кажите еми като не ти харесва цигарения дим не ходи на такива места. Ха, еми добре, не ходя или поне избягвам, ама често отказвам на приятели да изляза на кафе примерно ‘щото не мога да остана много дълго в задимено кафене. Преди два дни излязох на кафе с приятели, които не бях виждал от доста време. По едно време кафенето заприлича на лисичарник, голяма димна завеса се вдигна. Колкото и да си траях не издържах и изхвърчах на бързо от кафенето кашляйки. Не съм чак такъв мазохист. Затова вече, ако ще ходя на кафе избирам време, когато има малко хора и не е задимено или лятото на открито е екстра. Другият вариант е да си изградя накава поносомост като започна да пуша. Е т’ва е просто непостижимо. Пробвал съм да пуша. Не ме кефи, не виждам смисъл, не ми понася, няма да стана по готян. Родителите ми никога не са ми викали: „Ако те видя да пишиш ще те претрепя, ще те изгоня и куп подобни заплахи.“ Дори майка ми за пръв път ми даде да пуша като малък – отврат. Чудя си се как съм изградил такова отвръщение от цигарите? Просто знам, че те са вреден навик с тежки последствия. Такъв съм : хейтър на тютюнопушенето. Така ми харесва! Избягвам задимени места. Кафенетата не са единственото място където мога да се срещям с хора. Освен това цигарите ми се виждат един не нужен разход, вместо това спортувам и влагам средства в нещо което ме кефи. На всички пушачи казвам, че няма смисъл от пушенето и не е полезно. Щом са рещили да пушат нека го правят, но да не вредят на дригите!

В памет на македонският певец Тоше Проески.

Баща ми казва, че по-добър алкохол от домашната ракийка няма, особено когато си я приготвиш с мерак. A и главата няма да те цепи на другия ден, ако си препил предишната вечер. Миналата година му помогнах да напрамим сливовата, а той междувременно ми разкри майсторлъка в приготвянето й. Сливите бяха разбърквани една седмица в два големи бидона със захар, докато ферминтират. След това дойде времето да се сварят. Ракията сварихме в ракиджийницата в моето село. Изсипахме сливите в казана и подкладохме буен огън. Зачакахме да потече. Докато чакахме си опекохме мръвки на буйния огън. Заговорихме се с хората, които също варяха ракия и разказваха за своя опит и техники за хубава ракия. След около час потека блажената 60°-ва ракийка, от която напълнихме една туба за лечебна цел (за компреси, разтривки).

Всяка година носих от силната ракия в Хасково, защото не се знае кога ще настина аз или някой приятел, и тя ще влезе в употреба.Спомням си, че благодарение на нея не пропуснах нито един учебен час в подготвителен клас, когато времето беше студено и много мои съученици бяха болни. Тази ракийка е САМО за лечебни нужди, но моите приятелки от общежитието като са жадни за алкохол не подбират и веднъж ме измолиха да им дам от 60°-та ракия. Ефектът беше поразителен след като моя съученичка така се натряска, че прекара една нощ в гардероба си. Малко трябва и да се внимава с полезните неща, защото колкото и да са полезни, понякога може да си изпатим.

Тъй като започнах да ви разказвам как сварихме сливовата, трябва да ви кажа, че след като потече ракията, огънят се пригася, за да може ракията да тече бавно. Прекарахме около 5 часа на казана поддържайки огъня равномерен, напълнихме 40 л ракия ( 50°) и 10 л слаба ракия (патоци), която ще остане за преварка, когато правим другата ракия или баба ми ще направи мента. Съдът с новосварената ракия се оставя леко отворен, за да излязат вредните изпарения, и след най-малко един месец ракията е готова да се консумира, е трябва да знаете, че колкото по-дълго време отлежава, толкова по-добра става.

Не забравих да си занеса домашнярка в Хасково както всяка година. Луди купони си спретнахме в общежитието. Веселяхме се максимално, все пак завършвахме гимназия и разбира се къде без мойта ракийка , защото най-харна е домашната!

P.S. моя редактирана статия от вестник “Стената”

Да говорим за футбол в час по математика?! Какво би казал учителя: ”Налудничаво! Невъзможно в час!Само в междучасието!.” Аз не съм съгласен! Би било супер яко и много по – интересно, ако учителя свързва учебния материал, който преподава, с голови положения, например.

Тази практика не е никак необичайна в някои гимназии в Испания. Гледах един репортаж по RealMadrid TV, който силно ме заинтригува. В един редовен час по математика учителят използваше за пример гол на Дейвид Бекъм, за да демонстрира приложението на функциите. Той обясни гола математически с функция и графика, а учениците не бяха никак отегчени и не заспиваха по чиновете както обикновенно правим ние в нашите часове по математика. В кабинета имаше телевизор, на който учителя пускаше и спираше отделни моменти при изпълнението на прекия свободен удар на Бекъм, за да покаже кое е абцисата x – в случая игрището, ординатата y – от гол линията до горната греда и параболата – траекторията на топката. Учениците споделиха, че не харесват математиката, обаче при този метод на преподаване часовете им станали много по-интересни.

Хайде, г-н Николов, зная че сте голям футболен фен, сега е времето да експериментирате в собстените си часове. Очаквах от вас поне в часовете по ЗИП миналата година да ни обясните математическите принципи с примери от футбола, най – вече функции, защото имам големи затруднения с тях. Сигурен съм, че учениците няма да недоволстват, когато ги задържате в междучасието, защото часът ще им е интересен, а и други учители също биха последвали вашия пример.

Нека учим по един по-интересен и забавен начин!!!

P.S. Писна ми да се говори само за учителски стачки напоследък. Образованието има проблем не само със заплатите на учителите, но и в методиката на преподаване. Поста е моя редактирана статия от ученическия вестник “Стената”.

]]>