скочих много лошо

Влизам в „show“ – то през туристическия сезон 2007. „Къщата“ е пет звездния хотел Victoria Palace в Слънчев бряг. Аз започнах работа в ресторант Hollyhood като пиколо (assistant – waiter). На „кастинга“ ме прецака ОТЗ-то Гена, която не ме назначи за сервитьор, защото съм нямал опит (omg, от ‘де да го имам тоз’ опит ма булка кат’ сега завърших гимназия), но за сметка на това говоря английски и немски за разлика от повечето сервитьори в ресторанта, ала въпреки това останах в играта.

„Къщата“ е пълна с камери на всякъде както в reality show. За разлика от познатия Big Brother, където съквартирантите живеят в лукс, тук персонала живее в МАЗЕТО на 5 звездния хотел. Стаите са влажни, няма прозорци, 6 или 8 легла, никакви екстри и удобства. Баните и тоалетните са общи. (поне постоянно имаше топла вода). Само, че докато стигнеш до тях е възможно да паднеш и да си натъртиш задника в голямата локва около тях. Малейй, Борко и пианистката още носят синините по задните си части от подобни инциденти. Герои, евала, работиха с натъртвания, корави копелета .

„Съквартирантите“ т.е персоналът e събран от цяла България, предимно млади хора, но там всяка година бяха и „старите кучета“ от кухнята – готвачите/ките и миячките. Работих не само с българи, но с турци и цигани, че дори и с хомосексуални. С всикчи се разбирах, не съм търсил скандали или кавги, стараех се да избягвам конфликтите до колкото беше възможно.

“Мисиите” бяха много. Дневните бяха напрегнати най – вече в края на закуската когато 200 – 300 гладни туриста се изсипят на веднъж и тогава много бързо свършваха чиниите, хлабя, млякото, чашите и т.н. Голямо търчане падаше, изнервящото беше че гладниците не си стояха по масите, ами се струпваха пред кухнята и искаха forks, knifes, sugar, milk, cups etc. Това най – много ме подлудяваше в цялата работа; още не съм изнесъл подноса с чашите и докато го занеса до чая туристите вече разграбваха чашите от ръцете ми. Смешно беше, че клиентите крадяха малките лъжички, затова ние им слагахме пластмасови тъй като “дядо ти” не зареждаше нови. Вечерите бяха по – спокойни, защото вечерята беше разделена на две, за да няма такъв наплив. Зорът беше единствено когато полирах чинии, а те свършваха много бързо, така че доста бързина и техника полагах, за да спечеля “мисията”. За да ни е още по – гадно носехме черни униформи (ризи с дълъг ръкав и панталони с дълги крачоли). В ресторанта нямаше климатик който да поддържа нормална хладна температура, затова “съквартирантите” се потяха като порове. За щастие никой не припадна от жега, макар че някои колежки почти издъхваха.Освен редовните “мисии” имаше и една която ни *баваше мамата – санитарния полуден в четвъртък. Колко пот се проливаше докато “съквартирантите” търкаха целия ресторант, а “кака ти” зорко ни следеше да не изпуснем някое петно или леке. За правилното изпълнение на мисиите проверяваше “Big Brother”, който всъщност е жена със строг мъжки характер, огън жена, добър лидер. Тези и качества открих когато изпълнявахме поредната вечерна мисия “спряха ни тока”. 5 звердната “къща” нямаше резервно захранване и туристите стояха пред ресторанта тъй като не можехме да им предложим топло ядене. Горките хорица, чак жално ми стана, че поне една салата не им дадоха, стояха и чакаха да дойде тока, а той така и не идваше. Обаче шефката кото изкочи из невиделица така се разфуча, че “дядо ти” и готвача си глътнаха езиците. “ГЛУПАЦИ, ЗАЩО ЗАТВОРИХТЕ РЕСТОРАНТА? МЕН НЯКОЙ ПИТАЛ ЛИ МЕ Е? ЩЕ ВИ ГЛОБЯ ВСИЧКИТЕ! ПУСКАЙТЕ КЛИЕНТИТЕ НА СТУДНИ ЯСТИЯ, ВЕДНАГА!” Е, имаше и други мизерни мисии като изпомпай водата от стаята си. При всеки дъжд мазето се пълнеше с вода, аз как съм попивал вода с машината малей добре че дъжда не беше много силен и продължителен, защото тогава мисията – “оцелей в наводнението” можеше и да е неуспешна. По спомени на предишните “съквартиранти” мазето се е било наводнило много, затова миналия сезон никой не е спал в мазето.

Като обикновен съквартирант нямах право да се разхождам из луксозната къща. Как ли пък не, колко често издебвахме момент и с адаша обикаляхме по асансьорите и терасите, че да видим как живеят големите риби. Който си има пари пилее без да му пука, прави си кефа, а ние му слугуваме, поне да оставяха бакшиш, ама не, много малко бяха щедрите.

Както всяко show и на това му дойде края. Напуснах играта доброволно, защото ми писна. Аз сам за себе си съм победител, защото устоях на предизвикателствата на средата. С повечето съквартиранти останах приял. Разделих се с добри пожелания с всички: Ванката, Теодора, Данчо, адаша, Ивето, Нелито, Божо, Влади, Гошо, Хрисето, Владко, Зорка, близнаците, Зорница, Борко и т.н. Другия сезон може би ще съм в друго show, но това само времето ще покаже.