скочих много лошо

Моменти като тези са минавали много бързо, обаче този път е различно. Не съм тъжен, а направо депресиран, объркан. Обикновенно не съм депресиран човек, даже напротив много ведър, енергичен и засмян. Обстоятелствата обаче се стекоха по съвсем различен начин и аз доста се промених през изминалата седмица, не само разади пролетната умора. Дори си направих тест за нивото на депресията - много лошо 31 точки („Вашето състояние може да се определи като «невротична депресия», т.е. невроза с депресивен облик. Препоръчително е да се обърнете за консултация със специалист за по-детайлна оценка на състоянието Ви.“), болен ли съм?! Вярно, че една вечер вдигнах 38 температура, два дни нямах апетит и ми излезна афта. За жалост не мога да взема „сома“( това приятно хапченце от книгата на Хъксли „Прекрасен Нов Свят“)  и да ми мине всичко. Предполагам, че всичко започна от деня, когато получих и последното си писмо от американски колеж, който също не ми предложи прием. Бях малко безразличен, защото си казах „Е, нищо ще се пробвам пак и ще изкарам по-високи резултати на изпитите“, обаче когато научих че една приятелка също не е приета тогава ме обзе лека паника. Тя имаше по-добри резултати от моите и по мои груби сметки можех и аз да ги стигна, но осъзнах че трябва да има над 700 на SAT II и над 1800 на SAT, за да си мисля за реален прием. Тази задача ми се вижда малко непосилна. Започнах да търся университети в Европа по интернет, но за сега не съм се спрял на конкретни, поради ред пречини, затова съм доста объркан. Не мога да реша дали искам да уча цяло лято и да си стоя в малкото, родно градче (гадост, ще се задръстя в тоя град) или да работя през лятото на морето (нова среда, нови хора и нови предизвикателства) , защото искам все пак да си изкарвам пари и да не завися много от баща си. Не мога да съчетая двете неща за момента, просто не се ориентирам как мога да го направя – да уча и работя в моя град не става. Имам нужда поне веднъж да споделя с някого, но като се замисля не се сещам кой може да ми даде съвет. Доста често съм изслушвал проблемите на приятели – кой бил прецакан че нямал кола, друг имал много за учене, трети се чуди к’во да си купи и т.н., че аз вече трудно намирам начин да кажа нещо за собствените си дертове. То да е само това де, ама не е, костюм трябва да си взимам за бала, пари трябва да давам за албум, бал на Слънчев бряг, за другарска и много други, общо взето е***о си мамата, а за капак то било и петък 13. Трябва спешно да сменя средата, ‘щото ще откача … ставам от компа и излизаааааам, то не се търпи вече…